Шефът отказва да сподели трона

Праховете се уталожиха след хаотичен сезон и FCSB оцеля. Малко-много. Но оцеляването не е целта. Целта е контрол. Абсолютен, непоколебим, задушаващ контрол. Жижи Бекали, 67-годишният титан от Пипера, каза думата си, а присъдата му е остра като свирка на съдия. Нов милионер инвеститор? Абсолютно не. Идеята да сподели кормилото на клуба, който доминира от 23 януари 2003 г., е смешна за него. Докато съперниците в Суперлига отварят вратите си за партньори, Бекали ги захвърля затворени. Защо? Защото той вярва, че единствено той е способен да държи светлините включени и мечтите живи.

Парите не са проблем, властта е всичко

Клубът се завръща в европейските състезания. Наградите са реални. Потенциалът е там. Но без трансфери от висок клас, мечтата за Шампионската лига остава точно това — мечта. Все пак, Бекали не търси финансова помощ. Той търси огледало. „Защо ми трябва той?" пита той, гласът му препълнен с въстание. „Ако искам да вложа 20 милиона евро, влагам 20 милиона евро. Защо да взема асоцииран? Не е красиво." Той твърди, че футболът не е като други бизнеси. Не можеш да споделиш решенията. Не можеш да имаш двама капитани. Ако той вземе решение, то стои. Ако въведе партньор, губи контрол. А загубата на контрол за Бекали е съдба по-лоша от фалит.

Пътят на властта на хартия

Но ето обратът. Човекът, който вика от покривите, технически вече не е собственик. На хартия короната е предадена. През 2024 г. Бекали прехвърли 99,99% от дяловете на най-голямата си дъщеря, Теодора Бекали Минку. Извънредното общо събрание ги одобри. Константин Джямбази, притежаващ единствения останал дял, отказа правото си на предпочитание. Сцената е подготвена. Парите са там. Амбицията е ясна. Но гласът? Гласът все още е Жижи. Въпросът не е дали ФКСБ ще играе в Европа. Въпросът е дали някога може истински да избяга от сянката на човека, който отказва да пусне властта.