Италианският дневник Кориере дела сера представя старта на Джиро д'Италия в България като разказ за историята, травмите, политиката и идентичността на една държава, която продължава да живее между Европа и Русия, между миналото и бъдещето.

Авторката Мария Серена Натале в началото на своето дейностно изследване рисува почти литературна картина на страната, през която преминава Джирото. "Когато днес изтерзаните от усилието и от безмилостния климат на Балканите лица профучат по софийския булевард, посветен на „Освободителя" Александър II", пише Кориере дела сера, "те ще са съшили в розовата нишка на Джирото хилядолетия история, градове от равнината и омагьосани планини, душата на България."

Основната линия на материала е България като място, в което различни времена и светове съществуват едновременно. Италианската журналистка описва страната като своеобразен кръстопът между древност и съвременност. Зад гърба на колоездачите остават древните тракийски селища и коктейл баровете по Черно море, православните манастири и загадки, надвиснали над мъглите на духа.

София е град, който "натрупал епохи, стилове, спомени и владичества," и който "с готовност позволява, поне за времето на едно състезание, да бъде измъкнат от въртележката на икономическите и политическите кризи." Материалът прави пряка препратка към романа на Георги Господинов „Времеубежище", и към „клиниката от научната фантастика, където човек може да избере десетилетието на XX век, най-подходящо за вътрешния му ритъм."

Булевард „Цар Освободител", който Джирото прекарва, отвежда състезателите край най-емблематичния храм на София - катедралата „Свети Александър Невски". Посветена на руския княз, военачалник и православен светец от XIII век, катедралата е не само архитектурен символ, а и политически знак. В очите на Кремъл Александър Невски остава въплъщение на руската слава и православната мощ, а за много българи Русия продължава да бъде „освободителката", въпреки сложните исторически и геополитически зависимости.

Статията разказва и за политическите сътресения в съвременна България. Авторката припомня как на площада пред „Александър Невски" през есента на 1989 г. „десетки хиляди души се събраха да искат демокрация, окрилени от падането на Берлинската стена". Само ден по-късно, идва „немислимото" - падането на Тодор Живков, „човекът, който олицетворяваше най-верния съветски сателит в Източния блок". Именно той години по-рано се опитва да убеди бившия лидер Енрико Берлингуер да оттегли критиката на италианските комунисти срещу съветската репресия в Прага през RequestMethod