Неразрушимото ядро

На 29 май 1991 г. Црвена звезда вписва името си в панатеона на европейския футбол, като спечелва Купата на европейските шампиони в триумф, който остава върхът на сръбския и югославския футболен успех. Илија Найдошки, един от защитните стълбове на този легендарен отбор, наскоро сподели с Meridian Sport за тези златни дни. За Найдошки тайната не беше просто талант, а братство. Нямаше сблъсъци на его, нито самотни лидери. Всеки беше лидер по свой начин. Независимо дали печелеха или губеха, отборът се движеше като една единица, празнувайки заедно в Таш или Нана, никога не разделяйки гардероба.

Съдба в Бари

Найдошки смята, че жребият в Бари е бил почти сценарий от съдбата. „Отборът от Бари е създаден от Бог“, заяви той. Той твърди, че ако Югославия не се бе разпаднала, Звезда щеше да доминира още две години, непобедима в Белград. Дори след загубата на ключови играчи, те стояха на прага на втори финал през 1992 г., само за да се изправят срещу Сампдория в София. Този мач, лишени от контрол за допинг, се почувства като бариера, издигната от самата УЕФА, за да предотврати повторен финал. „УЕФА не ни искаше отново във финала“, настоява Найдошки. Той спомня и полуфинала срещу Байерн Мюнхен. След победа с 2:1 в Мюнхен, където Байерн прекъсна дълга серия без загуби у дома, треньорът Любиша Тумбакович предупреди, че реваншът в Белград ще бъде три пъти по-труден. Беше така. Найдошки, отстранен с две жълти картони, се почувства оправдан от чистата си дисциплина, вярвайки, че честният труд винаги се възнаграждава.

Майсторски клас на дузпите

Тактическото брилянтност на Тумбакович и Милан Чанчаревич беше очевидна в подготовката им. Отборът пристигна в Бари седем дни по-рано, изолирайки се на 30 километра от града, за да избяга медийния фурор и исканията за билети. Това спокойствие им позволи да се съсредоточат. Имаше пет доверени изпълнителя на дузпи, което беше важно предимство пред несигурността на дузпите. Владимир Стойкович спаси първата дузпа срещу Бруно Аморос, задавайки тона. Концентрацията беше абсолютна, увереността непоколебима. Усещането вътре, казва Найдошки, е неописуемо. Това беше момент за играчите, но и за феновете, които пътуваха от цяла Югославия. Празникът в базата им, с труби, които бръмчат, маркира победа, която надхвърля спорта, изпълнена съдба.