Несмотря на исключителния сезон на Никола Йокич, MVP премията е достъпена до Шай Гилгеус-Александър от Oklahoma City Thunder. Йокич средно е набравал 27,7 точки, 12,9 прехвъта и 10,7 асистенции на играта, ставайки първия играч в историята на NBA, който е водил лигата и в прехвътите, и в асистентите. Но все пак не е били наречен MVP, за втората последователна година.

Сезоната на Йокич е била почти рутинна, но все пак е поставял нови стандарти в играта. Междувременно, Гилгеус-Александър, водейки най-добрия отбор в лигата с над 30 точки на играта, е станал новият лице на NBA и символ на генерацията.

Гилгеус-Александър е получил 83 гласа за първото място, докато Йокич е получил само 1. Въпреки това, Йокич е постигнал подиграно, което само двама други играчи са постигнали в историята на NBA: финиширане в двата първа места на MVP гласувания за шест последователни сезони. Бил Ръсел и Лъри Бърд са единствените играчи, които са постигнали тази подиграна пред него. Въпреки тази историческа непрекъснатост, Йокич не е победил MVP наградата.

NBA-та решение да включи Лука Дончич и Джеison Tatum в MVP гласуванията, въпреки че не удовлетворяват минималния изискване за 65 играта, също е възбудило спора. Дончич е завършил четвърто място в MVP гласувания, докато Tatum е били пети, водейки критика за избора на правила.

Въпросът остава: какво още трябва да прави Никола Йокич, за да бъде признат като най-добрият?