Средновековна крепост и османско наследство

Годишният празник на розата в Казанлък достига своя кулминация днес и утре, продължавайки традиция, която започва през 1903 г. Въпреки че много хора свързват този живописен град в балканските подножия само с тракийската история, последните археологически находки подчертават по-дълбоко минало. През XIII и XIV век районът е бил домът на Крън, един от най-значимите градове на Второто българско царство. На мястото на съвременния Казанлък се е издигала крепостта на деспот Алдимир, брат на цар Георги Тертер I. Разрушена през 1916 г., местоположението на замъка скоро е уточнено близо до катедралата „Свети пророк Илия", където разкопките са разкрили средновековни християнски погребения, земеделски инструменти и византийски монети.

Крепостта дава името на християнската махала Куленска. След като османците разрушават средновековното селище, тюркоезичните юруци от Анадолия се заселват в района. Легендата твърди, че султан Мурад I е бил пленен от красотата на местните български моми, давайки на мястото името Акча Къзанлар. Исторически документи сочат, че около началото на XV век окръгът е даден за тимар на Саруджа паша. Синът му Умур бей построява джамия, баня и кервансарай около 1400 г. в чест на баща си.

Розово масло и икономически възход

Пътешественици като Евлия Челеби и Феликс Каниц документират развитието на града през XVII до XIX век. През 1770 г. балканджии от Търновския край се заселват в югоизточната част на града, създавайки махалата Калпакчийска. Бежанци от обсадените села като Копривщица по-късно формират Новенската махала, което значително увеличава българското население и оформя възрожденския облик на града.

Въпреки че занаяти като производството на аби и метални изделия процъфтяват през XIX век, розовото масло определя световната репутация на Казанлък. Римският писател Плиний Стари отбелязва дванадесет вида рози в тракийските провинции, но конкретната маслодайна роза Rosa damascena пристига чрез Индия, Иран и Мала Азия. Високата влажност, умерените температури и пясъчно-канелените почви в Казанлъшката долина се оказват идеални за тази култура. Местните търговци разпознават потенциала ѝ рано; Дончо Папазов основава първата търговска къща за розово масло през 1820 г.

Този ценен състав скоро печели златни медали на международни изложения в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен и Милано. Днес много компании продължават тези традиции от XIX век, поддържайки статута на Казанлък като ключов икономически център. Уникалният микроклимат и вековният опит на региона гарантират, че отглеждането на рози остава основен стълб на местната идентичност и просперитет.