Гардеробът не беше просто място за тактически наставления; това беше поле за битка на умове. Ловре Калинич разкрива, че Лука Брозович е бил непобедима сила в социалните игри, особено срещу Дееян Ловрен. „Когато виждах Брозович на масата, не исках да играя", споделя Калинич, смеейки се. Ветеранският вратар, сега гост на подкаста „As s klupe", размишлява за 19-те си мача за Хърватска национален футболен отбор, включително легендарната сребърна медал от Русия.

Дебютът, който спря времето

Представете си това: 12 ноември 2014 г. Лондон. Младият Калинич стъпва на терена за дебюта си. Срещу него? Най-великият от всички времена. Лионел Меси. „Когато видиш Меси пред себе си, практически в началото на кариерата си, това са специални чувства", спомня си Калинич. Дузпата е дадена — спорна, но щетата е нанесена. Калинич познава грешната посока. „Бях далеч от това да я спра. Но този момент? Чиста история."

Той е част от „цветен" отбор, сформиран от Нико Ковач, еднократен експеримент, който изглеждаше повече като мечта, отколкото реалност. Меси, Ди Мария, Тевес, Агуеро — звезди, които те караха да замръзнеш. Въпреки това, хърватската защита стои твърдо, мотивирана на 600%.

Жертвоприношение, контузия и финалният сблъсък

Преди славата от 2018 г., имаше изгубеното сърце от 2014 г. Контузия на лакът държи Калинич извън Бразилия, заменен от Оливер Зеленика. „Никой не ме подтикна да играя за Хайдук, за да спечеля повиквателна", казва той. „Но всичко се случва по причина."

Напред към финала на Световното първенство през 2018 г. срещу Франция национален футболен отбор. Даниел Субашич се бори с тежка контузия, костен фрагмент в сухожилието. Може ли Калинич да се намеси? „Може би веднъж в живота играеш финал като този. Понякога трябва да бъдеш егоист." Но Калинич остава спокоен, изолиран в „Горската рапсодия" на отбора, дишайки един за друг.

Имаше ли ревност между вратарите? Никога. „Ако не се държим заедно, и тримата ще имаме проблем." От упорството на Субашич до Стипе Плетикоса, който му подарява ръкавиците си, троицата е неразрушима. „Когато такива хора те подкрепят, става по-лесно", заключава Калинич. Умората е огромна, сезонът дълъг, но връзката? Вечна.