Черно-бялите гиганти се сблъскват с кошмарен сценарий. Бешикташ отчаяно търси главен треньор, но телефонните линии остават мълчаливи. Президент Сердал Адали и неговият борд са хвърлили всичко в тази задача, като футболният директор Ондер Озен обикаля Европа в търсене на таланти. Но отговорът? Мълчание. Отказ. Престижният емблема на Картал, някога магнит за елитни мениджъри, се е превърнал в червено знаме в континенталния пазар. Защо? Призраците на миналото лошо управление преследват настоящето.

Наследство от грешки

От славно спечеления сезон 2020-21, политиката по назначаванията беше нищо повече от хаотична. Клубът премина през въртяща врата от провали. Първо дойде спорното назначение на Исмаел, фигура, по-подходяща за терена, отколкото за скамейката. След това дойдоха Ондер Каравели, Сердар Топрактепе и Риза Чалъмбай, нито един от които не успя да стабилизира кораба. Дори Оле Гунар Солскяер, току-що вдигнал Сантос за португалското първенство, откри, че натискът в Истанбул е твърде огромен и замина бързо. Моделът беше ясен: амбиция без стратегия.

След това дойде ерата на Серген Ялън, натоварена с надежди, но счупена от вътрешна война. Решението да се привлече Серкан Рецбер запали барутна кутия. Напрежението избухна около Рафа Силва, разливайки се в съблекалнята. Ветерани като Нечип Уйсал и Мерт Гюнок бяха маргинализирани, което доведе до това Гюнок да напусне националния отбор, а Уйсал да се пенсионира изцяло. Съблекалнята се разпадна. Когато дори Монако, клуб, който Бешикташ доминираше в Шампионската лига между 2015 и 2017 г., успя да привлече Филипе Луис, обещавайки „по-голям клуб“, репутационните щети станаха неоспорими.

Петгодишната черна дупка

Последните пет години се врязват в клубната история като най-катастрофалният период в съвременната памет. Лоши трансфери, лоши избори на треньори и токсична химия в отбора изядоха доверието. Сега Адали и Озен стоят на ръба на пропаст. Те трябва да навигират пазар, който вече не вярва в тяхната стабилност. Следващото назначение не е просто кадрово решение; то е механизъм за оцеляване. Ако не успеят да намерят лидер, който да вдъхва уважение, цикълът на спад продължава. Светът гледа, но засега, той откъсва поглед.