Лудогорец е на края на 14-годишното си правление като шампиони на България, и това е добра новина за българския футбол. Това може да донесе необходима вариация в лигата и да покаже, че успехът не е зависещ само от една доминираща екипа.

Сривът на Лудогорец може да се окаже полезен в дългосрочен план, като спечелен момент за пробуждение за клуба. Но това може да стане само ако апатията и латергията, които го засяваха, се заменят с по-стратегични и ефективни решения.

През последните 7-8 години, Лудогорец се опитваше да поддържа своето доминиране, правейки скъпи трансфери. Тази стратегия маскира по-голямите проблеми, които постепенно подминават клуба.

Всеки път, когато Лудогорец сблъсква с неуспех, независимо дали в България или Европа, отговорът на клуба е да замени треньора. Десетки треньора са били уволни през годините, някои от които били много квалифицирани. Тези смяни могат да донесат краткосрочна стабилност, но не решават основните проблеми.

Стилът на игра на Лудогорец е променил се драматично. Преждевременно, те били страшили съперниците си, които се надяваха за минимални загуби. Сега играта на екипа често е медиока, надобавана на опит и индивидуална талантливост на няколко ключови играчи. Тази стратегия работи, но не е устойчиво в дългосрочен план.

Финансовата ситуация на клуба не е проблем; те имат бюджет от около 25-30 млн. евро. Проблемът лежи в избора и управлението на играчите. Лудогорец прави няколко значителни трансфери, но качеството на новопривлечните играчи се намали по сравнение с ранните години. Екипа също има трудности с развитие на млади играчи от собствената си академия.

Клубът трябва да спечели тези проблеми със спешност. Левски и ЦСКА няма да останат вечно в миманса. Двете клуба имат потенциал да стабилизират своите финанси и да станат сериозни конкуренти в лигата. Тази година е пример за този потенциал.

Лудогорец трябва да усъсъдни дисциплината и да бъде по-прозрачен за тренировките си. Това би позволило журналистите и феновете да оценят дали клубът работи ефективно. Клубът трябва да признае, че не се справя добре през последните две-три години и да предприеме активни мерки за решаване на тези проблеми. Ако те не го направят, следващата загуба няма да е вина на треньора, а на лидерството на клуба.