Отговорът на британска благородничка на трагедията

Лейди Емили Странгфорд, британска аристократка, остава завинаги свързана с българската душа. След жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., тя дарява средства и построява шест болници в най-разрушените райони.

Днес само една от тези болници е запазена като сграда, която сега е музей в село Радилово, близо до Пазарджик.

Свидетелство след разгрома

След въстанието селата на бунтовниците са опожарени. Радилово е ограбено и изгоряно. Жителите се изправят пред месеци на студ, глад, болести и смърт. На 1 август 1876 г. американският журналист Джуниъриъс Макгахан минава през селото по пътя си към Батак. Вдъхновен от зрелището на опожареното село и болното население, той пише във вестник Daily News.

Неговият репортаж подтиква лейди Странгфорд да посети Радилово в началото на есента. Местните я спомнят като висока, красива, яздяща кон и много грижовна жена. В писма до сестра си тя описва жителите като "само кожа и кости", с измъчени лица. Те се събирали тихо за одеяла, плачели и целували ръката ѝ. Въпреки бедността си, ѝ предлагали грозде и орехи.

Жив музей

Странгфорд организира кампании за събиране на средства за страдащите българи. Тя наема четирима лекари и осем медицински сестри, предимно от Великобритания, Хърватия и Сърбия. Една сестра, 18-годишната хърватка София Неспач, остава в България завинаги. Тя работи в Радилово, но умира от тиф през следващата година и е погребана в двора на болницата.

Марена Вачкова, библиотекаря в читалище "Зора 1903", управлява музейната сбирка. "Сградата първо е била болница, после училище, детска градина и кметство", обяснява тя. "За 100-годишнината от Априлското въстание местен краевед създава две експозиции тук. Оттогава е музей."

В експозициите се пазят фотокопия на документи за британската аристократка и съдове от старата болница. Подземната кухня някога е хранила местното население. Опитите да се открият роднини на София Неспач засега са неуспешни, но съвременните технологии дават надежда.