Силвио Марић (51 години), бивши защитник на хърватската национална екипация, е третия гост на подкаста 'As s klupe: Powered by Carlsberg', посветен на хърватската национална футболна екипация. Играл 19 срещи и спечели един гол за националния отбор, включително световния куп 1998 г., където Хърватия спечели бронзова медал.

- Трябваше да съм допринесъл още повече за отбора, но нещастно, раните ме задържаха. Имал съм тежка рана на коляното след първата среща в Португалия, след това и друга рана докато играл за Панатинаикос. Жално е, че не могъх да игря още повече за отбора. Успехът е, че бях там за световния куп 1.998 г. - започва Марић.

Помня ли какво е било дебютът ти за националния отбор?

- Съществувало е в Гърция през 1997 г. Била последната квалификационна среща за световния куп, и трябвало да победим. Дания вече е осигурила мястото си. Ние победихме благодарение на Давор Шукер, а след това ни беше необходима победа на Дания срещу Гърция. Петър Шмеичел играл изключително добре, спираше гърците. Шукер му поискал хам, и той играл изключително добре. След това имали допълнителни квалификации срещу Украина, екипация контролирана от Киев Динамо...

Какво първо ви дойде на ум, когато помислите за световния куп?

- Първо асоциацията е Вител, лагера, в което живеехме. Изолирани от всичко... Не сме разбирали мащаба на нашите победи и достигнати резултати. Било е курорт, където имахме пълна мир. като млади играчи, трябваше да внимаваме какво правим, за да представяме страната си. Бях изумен от всичко. Давор Шукер бил изключителен мотиватор, винаги ни беше давал всичко...

Как сте станали свързани със светлината в Хърватия?

- Бяхме измамени след загубата с Аргентина в груповата фаза, мисляше го, че ще играем с Англия. Но Румъния ни измами, побеждавайки Англия и поставяйки ги срещу Аргентина. После играехме с Румъния... Имаме малко удача. Тогава станахме свързани с масштаба на празниците. Пълни стадиони, фанати всъщност... Шукер и Бобан събрали касети с празници от цяла Хърватия...

Как се включихте сред по-старите играчи?

- Било е невероятно. Да си в стая с Прошинечки, играеше със Бобан. Когато Билич и Шти обяснавали къде трябва да стоя... Билич бил отличен лидер, Штимарк бил добър работничек. Бокшич бил опасен играч, жално е, че не бил на световния куп поради раните. Било нормално да нося топка, аз, Шимиц или друг млад играч да се отправяме за нещо. Но нашите по-стари играчи не са били такива.

Имали ли сте фан клуб в Динамо?

- Абсолютно, имало 5000 членове. Били книги с нашите фотографии, стирачки... Винаги сме се забавлявали. Знаех как да продавам футболка, така, че Давид Бекхем да ме извика да ме попита как го правя, ха, ха!