Пътят към първа дивизия

Четири години доминация в Балкан Ботевград водят към нова граница. Михайл Гавазов, българското крило, спечелило титли при подрастващите, Купата на ББЛ и две шампионски титли в НБЛ, разменя познатите паркета в София за високорисковата арена на американския колежански баскетбол. След отличен сезон с Блу Рейдърс, Гавазов подписа с Университет Орал Робъртс и постави поглед върху сцената на NCAA Division I.

За Гавазов баскетболът никога не е бил хоби. Била е съдба. „Винаги съм знаел, че баскетболът не е просто занимание. Той е живот и винаги съм целял да бъда най-добрата версия на себе си“, споделя той пред Sportal.bg. Първият му вярващ? Майка му. „Тя беше моят първи треньор“, казва той, като я благодарност за основата на кариерата си.

Път, изкован в българските клубове

Пътят към САЩ е постлан с упоритост и местен опит. Гавазов натрупва опит в Левски София, Славия София, Балкан и Политехника. „Взех нещо от всеки отбор. Спортът е призвание и той ме направи човека, който съм“, обяснява той. Решението да премори океана беше лесно. „Животът хвърля трудности. Знаейки, че това е моето призвание, не се поколебах.“

Преходът към Орал Робъртс не беше без драма. След неуспешна среща в Zoom с друг отбор, агентът му промени посоката. „Орал Робъртс бяха невероятни професионалисти. Старши треньорът представи целия щаб“, спомня си Гавазов. Сега той е сред шестима български играчи в американската първа лига. „Чест е да стои рамо до рамо с момчета, които познавам. Усещането е прекрасно.“

Физическата природа на американския баскетбол

Животът в САЩ заточи играта му. „Стилът е по-физически, темпото е по-бързо и има повече игра в изолация. Научих се да се фокусирам върху едно на едно и, най-важното, как да се адаптирам“, отбелязва Гавазов. Той вярва, че присъствието му вдъхновява следващото поколение в България. „Когато идвам вкъщи, младите играчи виждат нас в първа дивизия и мислят: „Мога и аз да го направя“. Изглежда по-достъпно.“

Но славата крие труда. „Хората не виждат труда. Никой не знае, че ставам рано за допълнителна тренировка. Те виждат само успеха.“ Въпреки това, той следи домашното първенство с внимание, като фен на играчите, с които е израснал. И възхищава се на Александър Везенков, чието триумфиране в Евролигата остава специална веха за българския баскетбол.