Пролетина Величкова, една от най-добрия снукър рефери в света, е главната героина на интервю с Даниел Любомиров за Sportal.bg. Тя сподели своите преживявания от реферстването на световния първенство за ветерани в "Крусибъл", спечелено от Рони О'Съливан.

Това беше втората поредна година, в която Величкова реферира на световния финал, и тя разправя за уникалните емоции от турнира, който често надминава квалификациите за световния първенство в Шефилд.

Величкова отговаря на въпроси от зрителите на края на интервюто, което може да се види в видео-ролик надолу.

"Смятам, че световният първенство за ветерани мина доста добре, поне от моето становище – като рефери", започва Пролетина в студиото на Sportal.bg. "Можеше да се ощущава разликата. В предходните години играчи, класирани във верхушката 64, не можаха да участват. Тази година те имаха правото. Критериите са: аматьори над 40 години и професионалисти над 45. Турнирът се провежда в "Крусибъл". Много сесии бяха пълни. Бях изненадана предходната година, когато някои следобедни сесии през седмицата бяха пълни. Особено за мачовете на Джими Уайт. Интересът към него все още е огромен, дори и той да е на 60 години. Хората все още го обичат, все още искат да го гледат. Но да, тази година определено имаше допълнителен заряд в публиката.

До последната година турнирът включваше 16 играчи. Тази година те са 24. Винаги има няколко квалификанта, които често загубват в първия кръг. Понякога те успяват да спечелят. Но за тях това е изключително преживяване. Зрителите не го виждат, но за тях това е изключително преживяване. Тези са хора, които са играли аматьорски снукър целия живот на любителски ниво. Често те не са стъпвали в "Крусибъл", никога не са били в Великобритания. И внезапно те са на световния първенство за ветерани, игращи срещу играчи, които те гледаха години. Те успяват да играят срещу тях, понякога даже да спечелят. Това е изключително чувство за тези хора.

За играчите, които никога не са били особено успешни в кариерата си, те са там да дадат най-доброто от себе си. Това е шанс на живота им. За старите играчи, които знаем, това е въпрос на чест да се представят добре, да докажат на себе си, че все още могат. Така че има състезателен елемент, но има и силна демонстрационна част от снукъра.

Рони, мисля, че все още взе турнира сериозно. Той дойде за победата. Той дойде с семейството си и приятели. Имаше подкрепа, те го подкрепяха през цялото време. Той не отстъпи. Мисля, че от чисто психологическа гледна точка беше важно за него да спечели една победа след повече от две години без победа в турнир. Предполагам, че това е важно за повдигане на самочувствието. Това беше значителна победа за него.

За мен беше скъпо преживяване, но и изключително добър тренинг. Мисля, че зрителите не осъзнават колко много мачове се изиграват не пред камерите. Те не се излъчват по телевизията. Често работя не пред камерите – в квалификации или в мачове от основната схема, които не са по телевизията. Да, беше супер приятен тренинг – много мачове едно след друго в телевизионна фаза.

Ние, снукър рефери, не сме толкова заети. Имаме около 50 до 70 работни дни годишно като рефери. За останалото време трябва да направим нещо друго. Лично аз работя в уеб дизайн, което ми позволява да съчетавам времето със снукъра и да решавам кога искам и мога да пътувам. Трябва да споменам, че за много години работих от 9 до 5 в офис и бях в ситуация, където постоянно трябваше да поискам неплатен отпуск, да преговарям с мениджъри да ме пуснат за турнир, да преговоря с колегите кой кога ще вземе отпуската, което е изтощително. За години това ми тежеше. Сега се радвам, че поне не съм в такава ситуация.

От друга страна финансовият стимул не е сериозен. Това е нещо, което позволи до някъде да си покрия сметките, но не мога да живея само от снукъра. Системата е изградена така, че работата ни е разделена относително равномерно между всички нас. Съответно, никой от нас не работи пълно време като рефери. Приходите ни от реферстването не са толкова големи. Едно нещо, което за мен е важно, е да се развива и да се стремя да стана малко по-добра в това, което правя. В крайна сметка го правя за себе си, но и моето дело е да улесня живота и работата на играчите.

Мисля, че зрителите не осъзнават, че работим като екип. Трябва да бъдем добър колектив. Въпреки че винаги на масата има един рефери, работата ни е зависима. Съпомагаме си дори по време на мача, дори преди мача. Работим заедно. Ето защо е важно да знаем как да го правим и да ни е приятно заедно.

Защото в футбол VAR е наличен от няколко години като най-популярния спорт, особено в Европа, много хора започнаха да разбират какво е VAR. Това е налично в снукъра от дълго време, дори с телевизионни повторения. Има работа един рефери да подсказва така на колегата си на масата. Така че това е екипна работа. И то постоянно по време на двубоя. Не можеш да отстъпиш в нито един момент.

Квалификациите за световния първенство остават в сянка. За мен това е турнирът през годината, който е скритият моят любим. Играта не само се стреми да се класира за световния първенство, за "Крусибъл". Много от тях се борят да запазят статута си на професионалисти. Така че има много драма в квалификациите. Има хора, които със зъби и нокти се борят да останат в тура. Както видяхме тази година с Антони Ковалски, който имаше нужда да спечели 4 мача, за да остане в тура, и той успя да го направи. Въпреки че не мисля, че някой му даваше особено големи шансове," каза Величкова в студиото на Sportal.bg. В видео ролика можете да видите как отговори на зрителските въпроси.