История и идентичност

Самарийският каньон не е просто пешеходен маршрут. Той е белег. Издълбан през милиони години от тектонски движения и безпощадната сила на Бялата река, каньонът е бил убежище, затвор и поле на боя. По време на османската окупация критските бунтовници са използвали тесните му проходи, за да засаждат нашествениците. През Втората световна война той е приютявал бягащите от настъплението на Оси. Днес той е Биосферен резерват на ЮНЕСКО, дом на последната дива популация на критския див козел, известен местно като кри-кри.

Идентичността на каньона е разделена между неговото естествено величие и човешката му история. В началото ще намерите руините на Манастира Самаря, православен обект от 16-ти век, който някога е служил като убежище за бунтовници. В края, селището Агия Роумели се вкопчва в крайбрежието, бивш рибарски хамлет, сега препълнен с магазини за сувенири и тавърни. Контрастът е рязък – в един момент сте заобиколени от тишина и камък, в следващия избягвате туристическите групи и купувате скъпи пощенски картички.

Онова, което кара Самарийският каньон да издържа, не е само дължината му – 16 километра в едната посока, най-дългият в Европа – а способността му да ви обелва до кост. Няма скъсени пътища. Няма заобикалки. Само пътеката, горещината и хората около вас. Това е място, където егоистът се разтваря, а оцеляването става единствената значима мярка.

Къде да отидете

Вход в Самарийския каньон – Пътуването започва от Високите ливади Омалос, високопланинско пасище на 1230 метра над морското равнище. Входната порта се отваря в 8:00 ч. и се затваря в 14:00 ч. Нуждаете се от валидна лична карта и билет. Началото на пътеката е маркирано с голям каменен портал и серия информационни табла, описващи флората и фауната. Входното таксуване е 6-12 EUR в зависимост от сезона.

Тесните порти (Визокомията) – На около 10 километра от началото, каньонът се стеснява до ширина само 3.5 метра. Стените се издигат до 300 метра от всяка страна. Метални стълби, закопчани в скалната стена, помагат за слизането в този участък. Това е най-драматичната част от пътуването, но и най-опасната, ако не сте внимателни. Въздухът е по-хладен тук, но тълпите са по-гъсти.

Селище Агия Роумели – Тук завършва пътуването, малко крайбрежно селище на устието на каньона. То е лабиринт от тесни улици, обградени с тавърни, магазини и малка православна църква. Плажът е чакълест, но водата е прозрачна. Ако имате късмет, можете да хванете лодка обратно до Хания или Сугия. Ако не, сте заседнали, чакайки следващата, която може да е на часове разстояние.

Манастир Самаря – Разположен близо до входа, този манастир от 16-ти век е кратко отклонение от основния маршрут. Това е малка, побеляна сграда с камбанария и двор, пълен с диви цветя. Интериорът е прост, със стенописи, изобразяващи библейски сцени. Това е тихо място за почивка, преди да започне пътуването.

Какво да ядете и пиете

Храната в Самарийския каньон е студия за контрасти. В началото ще намерите основни кафенета, сервиращи гръцко кафе и банички за 3-5 EUR. В края, Агия Роумели е препълнена с тавърни, сервиращи грил риба, осминог и ягне за 10-20 EUR на човек. Между двете няма нищо. Трябва да си вземете собствената си вода и закуски. Каньонът няма магазини или ресторанти по пътеката.

Разбивка на бюджета: Улична храна / за носене под 5 EUR на хранене; местен ресторант 8-15 EUR на човек; среден клас 15-25 EUR. Най-доброто време за хранене е в началото, преди да започнете, или в края, след като приключите. Не се опитвайте да ядете по пътеката – твърде е горещо и тълпите са твърде гъсти.

За пътниците с ограничен бюджет, има хранителни дворци и опции за носене в Хания и Ретимно, преди да тръгнете към каньона. Можете също да купите припаси в селото Омалос, което е на кратко разстояние с автобус от началото на пътеката.

Нощен живот

Нощният живот в Самарийския каньон не съществува. Пътеката се затваря в 14:00 ч., а последната лодка от Агия Роумели тръгва около 18:00 ч. След това сте заседнали в селището или на плажа. Тавърните се затварят рано, а единственият звук е вълните, разбиващи се в брега.

Ако търсите барове и клубове, отидете в Хания или Ретимно. И двата града имат оживен нощен живот с много опции за всеки вкус. Хания е известна с Венецианската си пристанище и Стария град, докато Ретимно е famous с Фортезата и аркадите си.

Как да стигнете и какво да очаквате

Най-близко летище: Международно летище Хания (CHQ). Оттам можете да вземете автобус или такси до Високите ливади Омалос. Пътуването с автобус отнема около 2 часа и струва 10-15 EUR. Таксито ще ви коства 50-70 EUR.

Диапазон на цените за настаняване: Бюджетна хостел 20-40 EUR/нощ; хотел среден клас 50-80 EUR/нощ. Най-добрите месеци за посещение: Април до Юни и Септември до Октомври. Лятните месеци са твърде горещи и твърде натоварени.

Пътеката е отворена всеки ден от 15 април до 15 октомври. Часовете на работа са от 8:00 до 14:00 на входа. Последният вход е в 14:00 ч. Трябва да планирате деня си внимателно, за да сте сигурни, че имате достатъчно време, за да завършите пътуването и да хванете лодка обратно към цивилизацията.

Search accommodation in Chania on Booking.com →

Краен извод

Излязох от Самарийския каньон с мехури на краката си, пясък в обувките си и история, която никога няма да забравя. Не беше приятно пътуване. Не беше отпуска за релакс. Това беше изпитание на издръжливост, урок за смирението и напомняне, че природата не се интересува от комфорта ви. Но докато стоях на плажа в Агия Роумели, глеждах залеза над Либийско море, знаех, че ще го направя отново. Не за красотата, не за историята, а за усещането за жив, което само дивото може да ви даде.